Стихотворения от Бистра Величкова

Без захар

Боли ме за него
и черната му котка Том.
Живеят в апартамент
с мебели от моето детство
и библиотека с всички томове на Вазов.
Боли ме за него
и детето му,
никога не го е виждал,
защото тя е избягала в Англия.
Боли ме,
когато ме кани на гости
на чаша черно кафе
без захар.
Запознава ме със Самотата.
Тръгвам си
и ми дава единственото,
което има –
болка,
която отдавна
е забравила
да боли.

 

Ленинград през ’67-ма

На татко
Татко –
истории от Ленинград през ’67-ма
за Саша,
Маша
и
Наташа.
Оплели му дълъг шал от синя вълна
и пуловер на бели ромбове,
готвели пелмени с водка и сланина,
докато той свирел на китара и пеел
„На Большом Каретном“.
На закуска – чай с ром и блини.
Татко днес вечеря в мълчание,
облечен в спомени –
пуловер на ромбове,
изяден от молци,
и износен шал
от синя вълна.
Единствен синоптикът
от телевизионния екран
запълва тишината:
„Неочакван студ в средата на декември,
минус 10 градуса у нас и в Русия.“

Саша отдавна е в САЩ,
емигрант от двадесет години,
Маша има три деца,
от германец и руснак,
и живее в град,
който отдавна не е Ленинград.
У Наташа все още звучи
„Где твои семнадцать лет…“,
докато поднася пелмени на съпруга си.
И няма минало,
само четири празни чаши,
на четири различни маси по света.

 

И друг път съм се губила

скитниците днес са
пътищата на утрешния
град

На Червено
песента „Самотата ме ражда“

Всеки път
в три следобед
откривам, че ме няма,
тръгнала съм
по прашни пътища
да търся скитници,
които да попитам за посоката,
докато не се превърна в път,
по който някой друг се губи
и ме пита
дали не съм минавала оттук.

Из „Бог в очакване на дилъра“