RSS

Monthly Archives: ноември 2012

Изображение

Поетичен Никулден 2012

Поетичен Никулден 2012

Традиционният вече Поетичен Никулден 2012, посветен на поета Николай Кънчев (1936-2007), ще се състои за шести път в рамките на Панаира на книгата
На 6 декември т.г., четвъртък, от 18.00 часа в изложбената зала на галерия „Средец” на Министерството на културата (бул. „Ал. Стамболийски” № 17)

 
Вашият коментар

Posted by на 22/11/2012 in Uncategorized

 

Записка към „работливата памет” на никулденския празник от 2011 година

Традиционният Поетичен Никулден в рамките на Софийския международен панаир на книгата се състоя тази година във Френския културен институт, превърнал се за два часа в обител за поетично говорене и спомняне на поета и преводача Николай Кънчев – тази година Франция е почетен гост на 30-тото юбилейно издание на панаира на книгата. Преди да бъдат прочетени стихотворнията на участниците, посветени на Николай Кънчев или тематично свързани с озаглавяването на поетичния празник със стиха от неговото стихотворение „Париж” – „- На върха на щастието няма време – ”, вечерта откри културният аташе на Република Франция

г-н Давид Вейзман. След това Светлозар Игов говори по повод наскоро излязлата му книга „Николай Кънчев представен от Светлозар Игов” в поредицата „Личен избор” на издателство „Просвета”, която включва критически студии, подбрани от автора стихотворения и сравнително подробна библиография на книгите на поета, както и на неговите преводи и изданията му в чужбина. Светлозар Игов беше кратък в своето изказване. Той подчерта необходимостта от пълно библиографско издание на публикациите на Кънчев, както и на цялостното му творчество. Вечерта продължи със слово на доцент д-р Пламен Дойнов, който определи поетичните никулдени, организирани от Федя Филкова, като „работлива памет”, което ще рече „свръхподвижна” и винага споделена памет. Пламен Дойнов говори за „отлагането на дебюта” на Николай Кънчев – стихосбирката „Присъствие” –  отлагане, което го разделя категорично от всякакви сближавания с „априлското поколение”. Той спомена също и за политиките на „привидно безсмислие”, които поезията на Николай Кънчев предприема като начин да премине през света, като го заобиколи, като се държи така, все едно социализмът не съществува.

В хода на вечерта бяха представени и споменати няколко издания, които тематично са заложили поезията на Николай Кънчев в последните си броеве по повод 75-годишнината на поета. Това са най-новото издание за литература и изкуство, на което предстои да присъства и оцелява на книжния пазар у нас – списание „Световете”, така също книжка № 4 на списание „Съвременник”, преставяща непубликувани стихотворения от Николай Кънчев, и –„Литературен вестник” от 16-22.11.2011, редакторския брой на Пламен Дойнов,  включващ  критически текстове и стихотворения, писани и публикувани от поета през 1960–1965 г. и невключвани в авторска книга, а също и осем от последните му стихотворения, писани дни преди смъртта му, след предаването за печат на книгата „Вятърът прелиства календар без дати”.

Преди да започне втората част на вечерта, а именно поетичното четене, актьорът Милен Миланов изпълни стихове на френски поети, превеждани от Николай Кънчев. Малък инцидент в микрофоните принуди участващите поети да разчитат на силата на собствените си гласове и на внимателното слушане на публиката в препълнената зала на Френския културен институт. А сред участниците бяха поети като Екатерина Йосифова и Силвия Чолева, която предложи хубавата идея от следващата година да бъдат четени стихотворения от Николай Кънчев, тук бяха също Пламен Дойнов, Георги Господинов, Мирела Иванова, Кристин Димитрова, която „подари” стихотворението си на Федя Филкова, Илко Димитров, който чете текст от последната си поетична книга „Четири”, Йордан Ефтимов, Иван Христов, Николай Бойков, Роман Кисьов, Петър Чухов, Палми Ранчев, Ясен Атанасов, Стефан Иванов, Иван Ланджев, Йорданка Белева, Анжела Димчева и още. Тук беше и Божана Апостолова, която, освен като поетеса, присъстваше на събитието и като издател на поета.

В края на вечерта прозвуча специален „Поздрав до София” от Кенет Уайт, който, въпреки желанието си, не могъл да дойде, но неговите думи за приятелството и чистота на поезията, прочетени от Федя Филкова, прозвучаха достътъчно ясно и запомнящо се и без помощта на микрофон. Тук ви предлагаме последните изречения от това писмо, за да ви направим съпричастни към атмосферата, при която официалната част на вечерта привърши: „Още помня, когато Николай и Федя ни гостуваха за няколко дни в нашия дом с Мари-Клод на бретанското крайбрежие във Франция. А най-добре си спомням една вечер, бяхме седнали с бутилка вино, и тогава Николай ни разказа един български виц, в който имаше думата „наздраве”. Думата много ми хареса и аз я запомних, даваше ми някаква представа за вкуса на езика ви. Когато дойде време да си тръгват, на перона на гарата, точно когато влакът потегляше, аз им махнах с ръка и извиках единствената българска дума, която знаех: наздраве!

Николай също ми помаха и извика: наздраве!

С тази дума ще завърша това мое послание днес и с най-дълбоки чувства към паметта на Николай, към Федя и към всички вас: Наздраве!”

 
Вашият коментар

Posted by на 22/11/2012 in Uncategorized

 

Hello world!

Welcome to WordPress.com! This is your very first post. Click the Edit link to modify or delete it, or start a new post. If you like, use this post to tell readers why you started this blog and what you plan to do with it.

Happy blogging!

 
има 1 коментар

Posted by на 22/11/2012 in Uncategorized