RSS

Monthly Archives: декември 2012

Стихотворения от Кристин Димитрова

АПОКРИФИ

МИСИЯТА

– Боже, красива мома – възкликна Авраам –
и как ще ме вземе, като съм
толкова грозен?
Уриил го погледна,
сякаш го виждаше за пръв път.
– Да бе, вярно.
– Вярно, я.
Двамата седнаха на един камък
встрани от пътя и отпиха по глътка.
Архангелът прибра крилете си
на гърба.
– Добре де – каза Авраам –
от мен се очакват велики дела,
а дори нямам елементарни средства.
Уриил вдигна крилатите си рамене.
– Дай да ти пооправя бретона.
Здрачаваше се.
Двамата останаха да чакат
Сара на пътя и им се щеше да знаят
поне малко по-ясно
за какво са изпратени.

КАК ЦАР ДАВИД НАПИСА ПСАЛТИРА

Давид написа 356 псалма,
заля листовете с олово и ги
хвърли в морето.

– Ако това слово е истинно –
рече той – нека изплува от водата.

Един кит го изяде, рибари
го уловиха и извадиха словото.

Давид остана неубеден.

– Във водата е прекалено лесно – каза той
и хвърли псалтира в кратера на вулкан,
та да го види как ще излезе.

Словото падна на гърба на орел
и пак се върна при хората.

– Хм – рече Давид – виждам,
че нещо друго трябва да се измисли.

– Давиде – чу се глас от небето –
не ме разигравай.

ЗА СРЕЩАТА МЕЖДУ ЯКОВ И ЙОСИФ

… и бащата занареждал:
Сине, сине,
очите ми изтекоха
да те намеря,
краката ми се изстъргаха
да стигна до тебе.
А синът си погледнал
часовника и казал:

(тук страницата е откъсната)

ИГРАТА

Играехме на карти с Бог
и той цака попа ми с двойка.
– Ама Господи, според правилата
не може така – размахах аз
ветрилото си от карти.
– Тогава си измисли някакво
обяснение – отвърна той.
И раздаде наново.

Авторът е номиниран за наградата за поезия “Николай Кънчев” през 2012 година за стихосбирката  “Градината на очакванията и отсрещната врата” (2012). Публикуваните тук творби са четени по време на празничната церемония на 6 декември 2012.

Advertisements
 
Вашият коментар

Posted by на 11/12/2012 in Uncategorized

 

Стихотворения от Пламен Дойнов

СЪМНИТЕЛНИ ХОРА В МЕТРОТО

Казаха, че може да ударят метрото,
затова да бъдем особено бдителни.
И започнах да търся лицето на злото,
във всеки нос виждах една въпросителна.

Първо беше един с абаносов мустак –
чудех се какво ли е пъхнал в черната раница?
Друг до него – приличаше ми на влак,
запъхтян на пакистанско-индийската граница.

После един – уж блажено затворил очи,
просто го виждах в Сахара базука да язди,
надписът на фланелката му личи-не личи,
но аз разчитах думата – kami… ka… ze.

За друг само чувствах, че трябва да съм нащрек –
беше леко издут, сякаш препасан с бомби.
Вече знам: страхът ме поддържа да бъда човек
и да виждам във всеки човек зомби.

Сега този отсреща гледа бдително мен.
И разбирам, че всички сме достатъчно тъмни,
и се взирам в стъклото – докрай усъмнен –
„Ами ако моята раница гръмне!”

ОПАКОВАНЕ НА ЛЯТОТО

В единия край на септември, в другия край на Европа
малък мургав Хасан, бивш Христо, прибира
чадърите от централния плаж на Созопол.
От едната страна – опакова. От другата – лятото умира.

Купища снажни чадъри – бавно, бавно – ги трупа,
връзва с яко въже, после мери и мести, после – отново
с лекота на погребален агент над няколко стихнали трупа,
един мургав местен Кристо – яваш, яваш – лятото опакова.

Макар че нито един чадър не уби нито една японка,
макар че всички чадъри опазиха (от изгаряне) 148 германци,
87 поляци и прочее българи – и бедни, и с ланци,
макар че
един самотен чадър спаси от инфаркт едно невнимателно старче,
макар че нямаше нито един удавен, а само любовни рани,
и балансът е положителен – за три месеца – 295 нови любови
и само 112 раздели, и поне 50 заченати малчугани…
И въпреки тези успехи, без капка утеха,
един мургав, местен Кристо лятото опакова.

И въздишката му като пролог към цялата философия
литва над мен и ми казва: – Вече му виждам края на края,
а ти недей да се плашиш, аз тук ще ти пазя рая,
айде, бягай оттук, и почвай Райхстага в София!

ХУБАВИТЕ ЧУЖДЕНЦИ
или
ЛИТЕРАТУРА НА ОТСЪСТВИЕТО

В безследно изчезналото писателско кафене
седим си с последния прорицател:
– Да знаеш, виждам оттатък балканския плет,
отвъд самоубийството на Ангел Кънчев 5,
провиждам: там нейде зад гениалното си пенсне
нас ни чете голям европейски писател.

Ти остави Тук всякаква надежда,
Там някой ни превежда!

Не му виждам името, нито дали си отглежда брада,
май е с осем диоптъра и е правнук на алхимици,
но здраво държи нашите книги с колумбовски възторг
и цъка с език, и цъка часовникът му строг:
“Нямаш време! Доведи тук тези балкански чеда!
Преведи ги през езическите блата в рая на истинските езици!”

Помни ми думата! Заоблил умна вежда,
в момента някой ни превежда
през Гринуич, към Лувъра, в Музея Прадо,
през Бродуей, към грейналото Елдорадо.
Там всички питат в строг шпалир от танци:
Задават ли се талантливите балканци?
Какви ги чакаме – диваци със криваци,
космати лъвове, покрити с ямурлук,
вместо с мустаци – със пера от лук
над цепната от ужас горна устна.
Очакваме ги – тъмни и изкусни.

Но ще пристигнем там – ах, колко скучни,
почти щастливи, повече нещастни,
приличащи на тях, направо същите,
усмихнати до смях, до смърт намръщени,
ще ни приветстват от виенските тераси,
наскачали от балдахинените спални,
разочаровани и радостни, че сме нормални…

И ще се влеем в празничното Елдорадо,
ще стигнем късно – кой мъртвец, кой дядо,
преведени, приведени до края,
ще ни посрещне старата Европа в Прага
и по очите може би ще ни познае…

Авторът получава наградата “Николай Кънчев” през 2012 година за стихосбирката “София Берлин” (2012). Публикуваните тук творби са четени по време на празничната церемония на 6 декември 2012.

 
Вашият коментар

Posted by на 11/12/2012 in Uncategorized

 

Стихотворения от Александър Байтошев

Където

Бил ли си някога
затворник на тревата,
поглед без дом,
скитник, яхнал първия камък.

Там, под поляната,
чувам, че всичко е живо.
Подпирам дървета
с темето си.
Питам се защо не растат?
Отговарят:
“В бавен танц
всички отлитаме нагоре
към синьото.”

Когато се разхождам,
никой не пита
накъде съм тръгнал.
Сред тревата
всичко е различно.

Хралупа в снега

Бялата мечка захапа луната.
Ескимосите търкат ръце.
Пингвините ближат пера.
Изгря големият глетчер.
Всички риби
изплуваха на брега.
С пораснали крака
запътиха се към изгрева.
Всичко видях,
докато сънувах.
Образи, рисувани
по ивици от сняг.
Ушите ми замръзнаха
от топлите видения
на бели мечки,
старци ескимоси,
отплавали
към непознатото.

Когато паля огън
в снежната си къща
всичко капе.
Събуждам се
с очи, блеснали от пушека.
Не им вярвам на измамниците,
Знам, че почернялата
черна дупка ще се разтопи.
Тогава всичките пингвини
ще изчакам,
неподвижен като сталактит.

Възможност

Нощта идва
тъмна като въглен:
без допирни точки.
Написано е на луната.
Повтарям го
винаги наум.
За да не чуеш.

Когато се срещнем зад слънцето,
ще ти покажа празнота,
по-дълбока от липсването.

Авторът е номиниран за наградата за поезия „Николай Кънчев“ през 2012 година за стихосбирката  “Прах и драскотини” (2012). Публикуваните тук творби са четени по време на празничната церемония на 6 декември 2012.

 
Вашият коментар

Posted by на 11/12/2012 in Uncategorized

 

Стихотворения от Яница Радева

ябълка

майка ми и баща ми
не виждам къде свършва единият
и започва другият
коя ръка полива цветята
кой крак изкачва стъпалата
понякога си мисля че са стигнали Градината
както са колоездили
и там Господ е чакал
при порцелановите чаши за чай
да направи да не се вижда
откъде започва единият и откъде другият
да са едно като неначената
ябълка
и се е скрил в захарницата
изрисувана с плодове
и цветчета

под дюлевите зàвръзи

ухае на мекици
с брашнени ръце
на закуската чарът е
майка ми

пред Бъдни вечер

когато се обърна не видях
бог ли стои пред онази витрина като пред празно небе
или може би човек като в черква чакащ откровение
ангели протягаха ръце и блестящи топки светеха като слънца
уморен съм каза
а трябва да се родя съвсем скоро
затова стоя пред тази витрина уж почивам
но мисля за началото
в което винаги е заквасен краят

в сладкарница Пчела

лицето `и е бяло
точно колкото ще е моето
ако стигна сезона `и
лицето `и е бяла мъдрост
мъдростта е винаги бяла
такава я рисуват
описват я такава
извисена от делника
а тя е бяла пчела на онзи стол до вратата
кацнала над нектар и сладкиш
в този закопнял за слънце четвъртък
и си помислям само това:
лицето `и е бяло
точно колкото…

Авторът е номиниран за наградата за поезия Николай Кънчев през 2012 година за стихосбирката  “Кошерът на думите” (2012). Публикуваните тук творби са четени по време на празничната церемония на 6 декември 2012.

 
Вашият коментар

Posted by на 10/12/2012 in Uncategorized

 

Стихотворения от Деян Енев

Ако пишеш стихове

внимавай за едно –

да не се приближиш

твърде много до пламъка

Мнозина свършиха така

Кой ще почука

на вратата

на хижата ми

За да го поканя да влезе

да му сипя чаша чай

и да му разкажа

как живея тук –

на покрива на света –

при брадатите орли

и мумиите на стотици катерачи

Вестоносецът пристигна

Събу сандалите си

легна и заспа

като заклан

Вестта пристигна

цяло денонощие

след него

Авторът е награден с „Николай Кънчев“ през 2012 година за „Стихотворения“ (2012). Публикуваните тук творби са четени по време на празничната церемония на 6 декември 2012.

 
Вашият коментар

Posted by на 10/12/2012 in Uncategorized

 

Пламен Дойнов и Деян Енев – първите носители на Наградата за поезия Николай Кънчев 2012

С Наградата за поезия Николай Кънчев 2012, която тази година се връчва за пръв път, бяха удостоени поетът Пламен Дойнов за книгата му „София Берлин”, ИК НЕСАРТ 2012 и Деян Енев за „Стихотворения”, Сиела Норма АД 2012. Наградата – почетен диплом, бронзова пластика на поета, дело на скулптора Добромир Иван и 2200 лв.,  беше връчена на Поетичния Никулден 2012, който се проведе за шести път на 6 декември т.г.  в рамките на Софийския международен панаир на книгата в галерия „Средец” на Министерството на културата”.

 
Вашият коментар

Posted by на 07/12/2012 in Uncategorized