RSS

Monthly Archives: декември 2015

Стихотворения от Надежда Радулова

Безкрайно мое нещо ти

Безкрайно мое нещо тиNadezhda-radulova
незнам с кой как къде когато
познах очите ти в очи-
те ми пробиха път, некакто
се случва на света, а чужда
на несвета бях още и
не виждах как блестят звезди,
в това, което е ненощем…

Безкрайно мое нещо ти

излез от другото ми тяло
скочи нескачай разтвори
нечулото и невидялото
око ухо нетрайна плът от
необратно огледало
без раждане проект за смърт
да свърша без да съм начало
но ти но ти но аз е ти…

Излез от другото ми тяло

и срещу мене застани
без да говориш спри неспирай
попитай ме и отвърни и
направи да неумираме
и да не сме не-аз не-ти
и там където се събираме
дъхът ни общ неизплачи
в горяща въглеродна диря…

И срещу мене застани

безкрайно мое нещо ти
неплът от неплътта ми синя
небог без бог да те прости
парче несмърт от кръв и тиня
в бездъното ми полетяло
не ме напускай без следи
излез от другото ми тяло
и срещу мене застани…

Безкрайно мое нещо ти

Advertisements
 
Вашият коментар

Posted by на 17/12/2015 in Uncategorized

 

Стихотворения от Петър Чухов

Pesho_ChuhovСЕМЕЕН АЛБУМ

На всяка втора детска снимка
имам баба
на всяка трета – майка
на всяка пета – вуйчовци и лели
братовчеди
дядовци
и само на една –
баща

 
ПРАЗНИЧНО ПАЗАРУВАНЕ

Да откраднем нещо
заедно –

асонанса
на капките кръв
по чадърите

почти мъжките гласове
на убийците
от сергиите

бримките по чорапите
на проститутките
от трамвая

махмурлука
на ватмана

сърцето
на светофара

огледало и гребен
от книжка
с приказки за принцеси
вещици
и млад момък

да откраднем нещо
заедно

да ни хванат
да ни затворят
в клетка
насред площада

да ни пазят
паднали ангели
и съгрешили светци

никога вече да не можем
да избягаме
един от друг

 
Вашият коментар

Posted by на 17/12/2015 in Uncategorized

 

Стихотворения от Иглика Дионисиева

DionisievaПоетическо изкуство

На Иван Цанев

Не мога да измисля нищо по-първично
с което да подгрея небето
и да го поднеса
върху стръкче русалия
на нашата маса –
мястото където кацат свраките

 

Аrs poetica

Толкова за опитване.
Толкова за кълване.

Толкова ли?

Тепърва, след като стана от масата
тръгвам да търся смисъла.

 

***

Стихнаха стоновете на майката.
Суетенето около нея – също.
До прозореца – прецъфтял
букет и транзистор –
музика, реклами, новини,
реклами,
емисия новини:
11 загинали при земетръс във Флорида
27 убити от младеж камикадзе на Западния бряг
Наводнения взеха жертви в България,
продължава
изваждането на трупове
Стрелба в Украйна, афганистанки
продават дете за торба брашно

Майката стиска очи и зъби
и слуша как
новините
заглушават
гласеца на новороденото.
***

парчетата
от разбити животи
като при самолетна катастрофа
разхвърляни
събирам ги
избърсвам ги
и
започвам да правя
часовници
и слънца
Из книгата „Deja vu Hug”, изд. „Скалино”, 2015

 
Вашият коментар

Posted by на 17/12/2015 in Uncategorized

 

Стихотворения от Божидар Богданов

Bozh_Bogd

НА МЕКО ЛОЖЕ МЕЖДУ ДВА ТРАКИЙСКИ ХЪЛМА
в зелен хитон пейзажът е загърнат.

Със памет слънчева за Пир, епикурейства
шепти поток антична гей поезия.

Тук винаги ще се намери кой да слуша,
материята и духът са стигнали единодушие,

че щъркелът, качил оранжеви котурни,
подир сенките на облаци и жаби ще се втурне.

И лента на историята – вие се реката.
Тече, тече си времето, ала обратно.

Тя пак си хераклитства, небето платонее.
Кавал овчарски свири, сякаш е Орфеев.

 

 
ЧАСОВНИКЪТ ПРЕЖИВЯ ВРЕМЕТО: ТИК-ТАК,
а пладнето под хълма е подвило крак.

Реката спи, ленива и затлачена,
и само рибите раздвижват здрача й.

Вълни горещи плисва маранята,
материята губи бряг и се разтапя…
Умира миг, възкръсва мит.
И времето тече по Хераклит.

 
В ХРАМА, ПУСТ И ЗАЛЕДЕН, ПРИЗРАЧНО ЗЛОВЕЩО Е,
в полумрак берат душа восъчните свещи.

От олтара иде хлад, тежък и задгробен,
сякаш вика ме на съд божията строгост.

И по немите стени плесен е набола,
времето тече и тук мимо всяка воля.

О, езичество, нима викаш свойта рожба?
Свети Георги, яхнал кон, с поглед ме пробожда.

 
Вашият коментар

Posted by на 17/12/2015 in Uncategorized