RSS

Стихотворения от Йорданка Белева

09 Дек
dana beleva

 Йорданка Белева чете от „Пропуснатият момент“

* * *

често сънувам баба ми седнала
сънят ми е пейка за припек
под слънце от два свята

понякога сядам с гласа си до нейния
но това не са разговори

нещо като аз да ѝ казвам
бабо колко е хубаво че не си умряла
докато тя ми казва
данче и аз те сънувам жива

после пейката се разпада

Пропуснатият момент

Във филма две армии
приближават една към друга.
Докато разстоянието ме натъжава,
героят пише последното си писмо.

Питам Иво дали има нещо бяло за пране.
В този момент разстрелват пощальоните.

Белю Д. Киров

за името което идва от беля и от бяло
за бялото когато отказва да е неутрален цвят
и влиза в спектрите на белята
за белята в белите дробове за бронхиалното дърво
и недостига на кислород в родословното
когато белята направи разсейки

но не искам да те помня умиращ
ще зачеркна белята
и ще те разказвам в бяло:

бялото в свъсените ти сключени вежди
бяло се усмихваш предимно на мен и веждите се отключват
малка съм но разбирам че така ми е позволено всичко
бял е гласът ти бяло е детството бял кахър всичките ми бели
бял е гласът ти бяло е детството бял кахър всичките ми бели

един февруарски ден белият сняг потъмнява
оттогава както и да живея все ми е тъмно
аз съм тъмна и Белева, дядо

Advertisements
 
 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: