RSS

Стихотворения от Божидар Богданов

17 Дек

Bozh_Bogd

НА МЕКО ЛОЖЕ МЕЖДУ ДВА ТРАКИЙСКИ ХЪЛМА
в зелен хитон пейзажът е загърнат.

Със памет слънчева за Пир, епикурейства
шепти поток антична гей поезия.

Тук винаги ще се намери кой да слуша,
материята и духът са стигнали единодушие,

че щъркелът, качил оранжеви котурни,
подир сенките на облаци и жаби ще се втурне.

И лента на историята – вие се реката.
Тече, тече си времето, ала обратно.

Тя пак си хераклитства, небето платонее.
Кавал овчарски свири, сякаш е Орфеев.

 

 
ЧАСОВНИКЪТ ПРЕЖИВЯ ВРЕМЕТО: ТИК-ТАК,
а пладнето под хълма е подвило крак.

Реката спи, ленива и затлачена,
и само рибите раздвижват здрача й.

Вълни горещи плисва маранята,
материята губи бряг и се разтапя…
Умира миг, възкръсва мит.
И времето тече по Хераклит.

 
В ХРАМА, ПУСТ И ЗАЛЕДЕН, ПРИЗРАЧНО ЗЛОВЕЩО Е,
в полумрак берат душа восъчните свещи.

От олтара иде хлад, тежък и задгробен,
сякаш вика ме на съд божията строгост.

И по немите стени плесен е набола,
времето тече и тук мимо всяка воля.

О, езичество, нима викаш свойта рожба?
Свети Георги, яхнал кон, с поглед ме пробожда.

Advertisements
 
Вашият коментар

Posted by на 17/12/2015 in Uncategorized

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: