RSS

Стихотворения от Петър Петров

13 Дек
PPetrov

Петър Петров

НА ВОЙНА КАТО НА ВОЙНА

„Провокирам не само другите, но и постоянно обявявам война
на самия себе си, на възпитанието си, на ценностите си.“

Ларс фон Триер

Обяви война на себе си, на другите,
на целокупието и многодумието,
на възпитанието и ценностите си,
обяви война на хладнокръвните,
на врелите и кипелите,
на слухтящите до пристъп,
на хулещите и охлузените
от лазене по душа,
обяви война на свръхоцеляващите
и на безцелно лутащите се,
на общественото мнение обяви война,
на сладкодумните социолози на повикване,
на завистливите и злосторните,
на задкулисните и малодушните,
на протокола, на контрола обяви война,
на големците и мутроговорящите,
на митовете и митолозите,
на интернет и мрежовото общество,
на пренаселването и обезлюдяването,
на вселената и вселенския разум,
обяви война на доболничната
и извънболничната помощ,
на изкусителните клишета и излишеството,
на лабилността и малоумието,
на начетеността обяви война,
обяви война на банките и банкоматите,
на повторенията и дубликатите,
на словесните агресори и нежните революции,
обяви война на себе си, на другите,
на целокупието и многодумието,
на възпитанието и ценностите си,
на евтините и скъпоплатени провокации,
на превръщането ни в медийни праобрази
за многократна и еднократна употреба
обяви война –

упражняваше се.

ДОКАТО НАБЛЮДАВАШЕ

Буцата,
която засядаше дълбоко в гърлото,
докато наблюдаваше как светът около него
отшумяваше като безсънно ехо на провала.

(…ехото е власт, ако не знаете…)

Буцата,
която засядаше дълбоко в гърлото,
докато наблюдаваше как около него
светът оставаше в ръцете на самозвани
олигарси с откъснати сърца и ампутирана съвест,
еднолични собственици на истината и лъжата.

(…съвестта е орган, ако не знаете…)

Буцата,
която засядаше дълбоко в гърлото,
докато наблюдаваше как светът около него
се превръщаше в картел на грачещи души.

(…и душите грачат, ако не знаете…)

Буцата,
която засядаше дълбоко в гърлото,
докато наблюдаваше как светът около него
се изпълваше до краен предел
с взривоопасни отсъствия
и информационна утайка.

(…и събитията се утаяват, ако не знаете…)

*

Искаше
да се превърне в ухо.

Да подслушва
усмивката ѝ.

Да подслушва мълчанията
и паузите ѝ самота.

Да подслушва
залезите на сърцето ѝ.

Да подслушва.

Да подслушва
движенията на пръстите ѝ.

Да подслушва
тайните на косите ѝ.

Не, не ухо,
да бъде слух искаше.

Секунда-две.
Не повече.

Да отехтява в нея.

Не, не слух,
ехо искаше да бъде.

Ехо.

„Без упойка”, изд. „Изток-Запад”, 2013

Advertisements
 
Вашият коментар

Posted by на 13/12/2014 in Uncategorized

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: