RSS

Федя Филкова: Писането за смъртта е като писане за любовта. Никулден е именният ден на поезията, тъй като не знаем кога е родена

10 Дек

Автор: НАСРЕЩА С Владимир ЯНЕВ, Препечатка от в. „Марица“, 07.12.2014
Интересно, всяко едно от заглавията на твоите стихосбирки е лапидарно определение на поезията. Например – тя е „нежен въздух”, „рисунки в мрака”, „крехко разпятие”, „второ сърце”. Как се е получило това?

Иска ми се да отговоря, че е случайно, но същевременно толкова дълго и трудно избирам заглавията на книгите си, че явно това е важно за мен. И досега е така. Макар че, като се замислих, винаги за заглавие съм избирала стих от някое стихотворение в книгата, който да е обобщаващ за всички стихотворения вътре, да е като печат – такъв, восъчен, керемиденочервен!, с който сякаш затварям стихотворенията и чакам читателят да ги отвори, за да ги прочете. И не знам дали е „лапидарно определение на поезията”, не бих си го позволила, но при всички случаи е опит за лапидарно определение на моите стихове и на самата мен. Бих искала заглавията да ми приличат, да са ми съответни, друг е въпросът дали представата ми за самата мен е вярна.

Поезията е и „моята твоя любов”, прошепнато не само на един, а на всеки читател с тънък слух за вибрациите на „един стих помежду ни”. Това са предимствата на камерната поезия. Какво мислиш за този тип лирика? Дали тя „пасва” на твърде гръмогласния българин?!

Слава Богу, българите сме всякакви – и гръмогласни, и по-тихи. Но важното е да имаш собствен глас – да не се поддадеш на „тълпата” и на нейните настроения и предпочитания – поезията никога не е била масово изкуство, както всяко истинско изкуство. Четенията например в близкото минало на стихове по стадиони и площади е вече друго действие и няма нищо общо с порива на поета да сподели в самота със себе си/с белия лист вълненията на душата си – поезията е монолог, монолог-молитва пред богинята на поезията, като не знам дали винаги това е Ерато. Читателите, слушателите – те идват после.

Тъй като стиховете ти са превеждани на чужди езици – би ли споделила за възприемането им? (Става дума за типа читатели, за техни мнения, за отзиви на специалисти или за духовно близките ти.)

Преводите на мои стихове на чужди езици са твърде малобройни, за да си ги представям как отекват в чуждоезикови пространства. В случая ми е било важно преди всичко възприемането им от страна на преводачите. Спомням си, че когато преди няколко години великолепният преводач Хюсеин Мевсин, когото тогава не познавах, преведе мои стихове на турски език в една книга заедно със стихове на Елисавета Багряна, Блага Димитрова и Мирела Иванова, бях изненадана и поласкана – беше харесал стиховете ми само от четене. С „немската” ми книга „Нощна трева”, която излезе през миналата година в австрийското издателство „Драва”, отново творческа сигурност ми дава преводачът – може би най-добрият българист и славист в немскоезичния свят – Андреас Третнер. Защото днес в много случаи личните познанства влияят при избора за превод и невинаги критериите са само художествени.

Набоков казва, че истинският шедьовър на писателя е неговият читател. Какво ти дават твоите читатели?

Такъв голям писател като Набоков, естествено, има и „големи” читатели. Аз все още се колебая за книгите си, не за читателите си. В дълг съм на добрите думи, написани за моите книги от автори, които чета и ценя като Борис Минков, Пламен Дойнов, Младен Влашки, Гергина Кръстева, Марин Бодаков, Яница Радева.

Константин Павлов: „разминаваме се с точността на прилепи”. Николай Кънчев: „птицата, навряна в миша дупка, няма никога да стане прилеп”. Второто е обнадеждаващо, но не са ли твърде много някогашните и днешните български разминавания?

В случая прекрасното е това, че двамата поети приживе не се разминаха – след приятелството им в младостта те взаимно се уважаваха и се ценяха. Няма да забравя мъдрата и всеопрощаваща усмивка на Константин Павлов, когато го видях за последен път, впрочем в Пловдив, вече болен, заобиколен от „силни на деня”, опитващи се да се сместят в ореола му – но той знаеше, че сиянието си е само негово – двама поети са ме разплаквали със своята земна тленност – Александър Геров и Константин Павлов.

А иначе Николай Кънчев е прав – „птицата, навряна в миша дупка, няма никога да стане прилеп” – той не стана, остана си завинаги птица, „бяла врана”, както сам се определи.

Поетите, които обичаме, не са мъртви. Никулден е и не са мъртви Лилиев, Фурнаджиев, Вапцаров, Кънчев, Заяков, Искъров. Иначе мотивът за смъртта е изконно лирически. Би ли споделила нещо по този проблем като изхождаш от своето творчество?

В есето си „Небесната „афера” Пастернак” Николай Кънчев е написал: „Само истинският поет е поет и след смъртта си.” В този ред на мисли си спомням как дълги години от младостта си живеех с едни черни томчета на Николай Лилиев и той ми беше, а и сега е, един от най-близките ми. Навярно в това се крие и част от магията на голямата поезия – самият поет вече не е тук, а ти продължаваш да чуваш гласа му.

Писането за смъртта е като писане за любовта – трябва да опиташ да се закрепиш над бездната и да оставиш да те водят истинските думи – познават се по следите от прогорено върху листа.

Чувал съм за „Поетическият Никулден”. Много ми се иска ти да разкажеш за него…

Тази година Поетическият Никулден ще се състои за осми път, а за трета година ще бъде връчена наградата за нова българска поезия Николай Кънчев 2014. Както вече на няколко пъти споменавам, това е именният ден на поезията, тъй като не знаем кога е рожденият ден. При всички случаи е празник – на поезията, на българските поети и на техните читатели. И на литературната ни памет, защото, както е казал Боян Пенев: „Изкуството е нашата памет.”

Advertisements
 
Вашият коментар

Posted by на 10/12/2014 in Uncategorized

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: