RSS

Стихотворения от Росен Карамфилов

09 Дек

1
9.

Вземи
моите гласни струни
направи от тях обеци
за своите красиви миди на ушите
така ще чуваш по-отчетливо когато
шепна колко безбрежно те желая.

Вземи моята фонтанела
обвита в кадифе и сухи надежди
направи от нея шкаф
отвътре слагай обеците когато
ставаш сутрин когато лягаш нощем
с мисълта за неразривната любов отново.

Вземи
моите зеници за да виждаш редовете
така както аз ги виждам сега
омастилени и прекрасни
чети с тези зеници борис виан
докато падне следващата вечер.

ПАДАНЕТО

е чудесен урок
защото в милисекундите
докато се превърташ

като топка сред сумрака
осъзнаваш колко временна е
земната ти мисия и че единствено

ти можеш да бъдеш сам на себе си
архангел и че ничия ръка няма право
да соли твоите рани освен собствената

спирам.

 

Росен Карамфилов. Стерео тишина. ИК „Жанет 45”, 2013

Advertisements
 
Вашият коментар

Posted by на 09/12/2013 in Uncategorized

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: