RSS

Стихотворения от Оля Стоянова

09 Дек

Image

История на облаците

Преди
успяваше да чете по небето  –
най-подробната топографска карта
на непознати земи –
откриваше белите петна на неизучени територии –
остри върхове,
и подвижни пясъци
успяваше да гадае по сенките на непознати видове риби,
които прелитаха за минути
и се превръщаха в нещо друго,
което побутваше напред историята…
Тази карта нямаше свършване.
Сега е много по-лесно.
Стратокумулос.
Нимбострос.
Алтокумулос лентиколарис.
Светът е ясен и предвидим.
Ще вали.
Няма да вали.

Пазар край пътя

Следобед, 36 градуса, Анадола.
Бабите
край пътя се крият под сенките,
забулени,
седнали по турски,
подреждат отново и отново
кошниците с праскови и ягоди,
прозяват се,
проследяват лениво колите,
които профучават край тях
и гледат на света
просто и ясно –
едни ще си тръгнат,
други ще дойдат,
трафик винаги има.

Малки истории

Обича да пише бележки –
“Обичам те” на мъжа си,
“Мисля за теб” на детето,
“Благодаря ти” на майка си.
Малко е налудничаво всъщност,
но домашните й не говорят за тези работи,
дори си дават вид,
че никога нищо
не са откривали по джобовете си.
А тя внимава за малките жестове –
от онзи ден,
в който прочете някъде,
че една жена скочила от четиринадесетия етаж,
а в джоба й имало бележка,
на която пишело –
“пет яйца и един хляб”.

Оля Стоянова, „Улица „Щастие“ , изд. „Жанет-45“, 2013

Advertisements
 
Вашият коментар

Posted by на 09/12/2013 in Uncategorized

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: