RSS

Стихотворения от Александър Байтошев

11 Дек

Където

Бил ли си някога
затворник на тревата,
поглед без дом,
скитник, яхнал първия камък.

Там, под поляната,
чувам, че всичко е живо.
Подпирам дървета
с темето си.
Питам се защо не растат?
Отговарят:
“В бавен танц
всички отлитаме нагоре
към синьото.”

Когато се разхождам,
никой не пита
накъде съм тръгнал.
Сред тревата
всичко е различно.

Хралупа в снега

Бялата мечка захапа луната.
Ескимосите търкат ръце.
Пингвините ближат пера.
Изгря големият глетчер.
Всички риби
изплуваха на брега.
С пораснали крака
запътиха се към изгрева.
Всичко видях,
докато сънувах.
Образи, рисувани
по ивици от сняг.
Ушите ми замръзнаха
от топлите видения
на бели мечки,
старци ескимоси,
отплавали
към непознатото.

Когато паля огън
в снежната си къща
всичко капе.
Събуждам се
с очи, блеснали от пушека.
Не им вярвам на измамниците,
Знам, че почернялата
черна дупка ще се разтопи.
Тогава всичките пингвини
ще изчакам,
неподвижен като сталактит.

Възможност

Нощта идва
тъмна като въглен:
без допирни точки.
Написано е на луната.
Повтарям го
винаги наум.
За да не чуеш.

Когато се срещнем зад слънцето,
ще ти покажа празнота,
по-дълбока от липсването.

Авторът е номиниран за наградата за поезия „Николай Кънчев“ през 2012 година за стихосбирката  “Прах и драскотини” (2012). Публикуваните тук творби са четени по време на празничната церемония на 6 декември 2012.

Advertisements
 
Вашият коментар

Posted by на 11/12/2012 in Uncategorized

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: