RSS

Стихотворения от Яница Радева

10 Дек

ябълка

майка ми и баща ми
не виждам къде свършва единият
и започва другият
коя ръка полива цветята
кой крак изкачва стъпалата
понякога си мисля че са стигнали Градината
както са колоездили
и там Господ е чакал
при порцелановите чаши за чай
да направи да не се вижда
откъде започва единият и откъде другият
да са едно като неначената
ябълка
и се е скрил в захарницата
изрисувана с плодове
и цветчета

под дюлевите зàвръзи

ухае на мекици
с брашнени ръце
на закуската чарът е
майка ми

пред Бъдни вечер

когато се обърна не видях
бог ли стои пред онази витрина като пред празно небе
или може би човек като в черква чакащ откровение
ангели протягаха ръце и блестящи топки светеха като слънца
уморен съм каза
а трябва да се родя съвсем скоро
затова стоя пред тази витрина уж почивам
но мисля за началото
в което винаги е заквасен краят

в сладкарница Пчела

лицето `и е бяло
точно колкото ще е моето
ако стигна сезона `и
лицето `и е бяла мъдрост
мъдростта е винаги бяла
такава я рисуват
описват я такава
извисена от делника
а тя е бяла пчела на онзи стол до вратата
кацнала над нектар и сладкиш
в този закопнял за слънце четвъртък
и си помислям само това:
лицето `и е бяло
точно колкото…

Авторът е номиниран за наградата за поезия Николай Кънчев през 2012 година за стихосбирката  “Кошерът на думите” (2012). Публикуваните тук творби са четени по време на празничната церемония на 6 декември 2012.

Advertisements
 
Вашият коментар

Posted by на 10/12/2012 in Uncategorized

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: