RSS

Поздрав от Кенет Уайт за “Поетичен Никулден 2011”

Бих искал да съм с вас на този ден, но съм възпрепятстван от обстоятелствата. Това, което искам да ви кажа с тези няколко думи, е, че духом съм с вас.

Онова, което ни свързва днес, е споменът за Николай Кънчев.

За мен Николай не беше само приятел, той беше мой близък другар по дългия ни път през езици и култури, винаги с усещането, че светът е отворен.

Харесвах неговата ясна мисъл, неговото чувство за хумор, неговата поезия: „България”, „Делта”, „Метеор”, „Осланям се на маранята”…

Още помня, когато Николай и Федя ни гостуваха за няколко дни в нашия дом с Мари-Клод на бретанското крайбрежие във Франция.

А най-добре си спомням една вечер, бяхме седнали с бутилка вино, и тогава Николай ни разказа един български виц, в който имаше думата „наздраве”.

Думата много ми хареса и аз я запомних, даваше ми някаква представа за вкуса на езика ви.

Когато дойде време да си тръгват, на перона на гарата, точно когато влакът потегляше, аз им махнах с ръка и извиках единствената българска дума, която знаех: наздраве!

Николай също ми помаха и извика: наздраве!

С тази дума ще завърша това мое послание днес и с най-дълбоки чувства към паметта на Николай, към Федя и към всички вас

Наздраве!

 

 A Message from Kenneth White

 

Salutations to Sofia

 

I would have liked to be with you today, but circumstances have made it impossible. What I want to do in a few words is make it clear that I’m with you in spirit.

What brings us together today is the memory of Nikolai Kantchev.

For me, Nikolai was not only a friend, he was the close companion on a long road, across languages and cultures, always with a sense of open world.

I liked his lucidity, his humour, and his poetry : « Bulgaria », « Delta », « The Meteor », « I Trust the Mist »…

I remember when Nikolai and Fedia paid a few days’ visit to Marie-Claude and myself at our home on the Breton coast in France.

I recall in particular one evening around a bottle of wine when Nikolai told us a Bulgarian joke that contained the word : nazdrave.

The word appealed to me, and I kept it in mind, so I could have some sense of the savour of the language.

When the time came for them to leave, on the station platform, just as the train was pulling out, I waved and shouted the one Bulgarian word I knew : nazdrave !

Nikolai waved and shouted back : nazdrave !

It’s with that word I’ll end this little message here today, with heartfelt salutations to the memory of Nikolai, to Fedia, and to you all.

Nazdrave !

Advertisements
 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: